Крепостта Баба Вида – врата през вековете
Крепостта Баба Вида е единственият напълно непокътнат до наши дни български феодален палат. Той е изпълнявал функционалността на отбранително оборудване и по едно и също време с това е бил владетелска резиденция. Разположена е на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин.
Разбира се и тази цитадела е обхваната от мистиката на митове и предания, които хвърлят светлина върху наименованието й. Преди време е имало двама братя и две сестри: Гъмзо, Коста, Кула и Вида. Те не могли да живеят дружно, тъй като непрекъснато се карали. Един ден след дълъг диалог, решили да се разделят и всеки от тях да си сътвори по един град. Най-старият брат, Гъмзо, построил Гъмзиград, Коста - Костолец, Кула - град Кула, а Вида, която била най-малката, само че най-досетливата и хитра, направила града Видин. Така били основани тези градове-крепости, в които се заселили доста хора от покрайнината. Когато турците завладели Видин, там властвал Саид Ашар паша. Един ден като се разхождал в покрайнината, той харесал ъгъла, който се затваря сред реките Тимок и Нишава - местността, където в този момент е ситуиран град Зайчар, и решил да направи чифлик. Мястото било доста красиво, земята плодородна, водата - в обилие. Пашата незабавно почнал да извършва желанието си и в скоро време там изникнали конаци, воденици, лозя и градини. Отначало пашовите земи били обработвани от селяните от прилежащите селца, но Саид Ашар не се задоволявал единствено от тяхната работа. Искал да натрупа огромни благосъстояния и да живее на необятна нога. Затова той преселил по тези места колибари от към трийсетина тетевенски села. Наредил им да обработват чифлика и им опростил всички повинности към страната. От тези заселници популацията малко по малко се увеличавало. Дошли да живеят хора и от други села на Видинската област. Този чифлик и хората, които го работели, образували огромно населено място, наречено на името на Саидшар, само че в устата на хората то се трансформирало на Зайчар. Сестрите Кула и Вида били доста по-умни и хитри от братята си и по тази причина в техните градове непрестанно прииждали нови заселници, изключително във Видин, и тези селища станали огромни и с доста поданици. Братята гледали повече живота си и не се грижели за друго. Гъмзо обичал доста лозята - засадил цялото землище с лозя и правел фамозно вино, което и до момента е известно - " Гъмза ". Край него се заселили единствено хора, които обичали лозята и се грижели да опазят положителното име на виното. Коста се занимавал със земеделие, което непрестанно линеело. Жителите били работливи, само че не могли да забогатеят.
Според друга легенда двете сестри Вида и Кула нямали братя. Вида била доста красива. Искали я доста мъже, само че тя нито един не харесала. Кула постоянно я увещавала да се задоми, само че Вида се ядосвала на препоръките й и с цел да не се карат - отделила я в една околност и й дала правилни хора да живеят с нея. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом. Когато турците към този момент се разпореждали по българските земи, Вида била към този момент остаряла - неомъжена и самотна, тъй като десетилетия не могла да си избере аналогия за своя разум и 
красота. Като се разчуло, че турците наближават града, тя събрала хората си и им заръчала да изградят на най-личното място в града кули, в които да се скрие популацията. И се запретнали всички: работили денонощно и съградили кулите, които и през днешния ден носят името " Бабини Видини кули ".
Третото поверие споделя, че в миналото баба Вида направила една огромна каменна кула и друга по-ниска, сходна на първата. До тях изкопала бунар и построила църква. Народът ги нарекъл на нейно име - кулите на баба Вида. От тях е получил името си и градът Видин. Последното поверие споделя за Видинската цитадела. Когато баба Вида строила калето, цялата околия мъже и дами са работили. Старите хора разказвали, че било " през латинско време ". Камъкът бил взиман чак от Буковец, откъдето бил прекарван на ръце - от ръка на ръка, човек до човек били подредени. Един татко оставил сина си мъничък, на три месеца. Докато се строила крепостта, детето пораснало и попитало майка си дали има татко. Тя му споделила, че има и че работи във Видин на крепостта. Майката омесила питка и момчето отишло на крепостта, питало, разпитвало и най-накрая намерило татко си. Като видял порасналия си наследник, бащата заплакал... Строежът на същинската цитадела почнал през Х в. върху основите на античния стратегически пункт Бонония (III в.), който е бил част от дунавската граница на Римската империя. Останки от отбранителните уреди са непокътнати на разнообразни места в гр. Видин, само че най-добре са съхранени основите на североизточната ъглова кула, които по-късно българите вграждат в крепостта Баба Вида. С течение на времето крепостта е била неколкократно надграждана от другите си владетели. Дори в ранния си стадий обаче е била извънредно добре укрепена, с цел да провокира византийския хронист Йоан Скилица да напише: „ …императорът се отправил на поход против Видин и го завладял със мощ след 8 месеци блокада ”. Тук става въпрос за император Василий II, който обсажда българската цитадела през 1003 година Превръщането на средновековното барикада в палат е станало още при първите владетели на Бдинското княжество. Окончателното уголемение е при цар Иван Срацимир, чието име е обвързвано с основната кула на замъка.
Замъкът заема повърхност от 9,5 дка и е заобиколен със предпазен трап с широчина 12 м и дълбочина 6 м. Има неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по към 70 метра и се състои от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът е 
наличен единствено от север, където се намира входната кула. В предишното се е минавало по преносим мост над цялостния с вода трап. След входната кула се минава в първия вътрешен двор, а кръгла каменна стълба води към втория вътрешен двор. В Средновековието той е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна черква, постройка с солиден строеж и двуделна паянтова сграда. Тези градежи са били разрушени при построяването на хранилища и караули в края на XVII – началото на XVIII в.
Град Видин (Бдин) бил средищен за северозападните български земи от двете страни на р. Тимок и р. Дунав. Тази гранична област съвсем постоянно е била под управлението на полузависими владетели, а унгарците нахлували неведнъж и превземали крепостта й. През XIV в. Видин е столица на феодалното Видинско княжество, чийто владетели са били Ростислав Михайлович, Яков Светослав и княз Шишман, а крепостта Баба Вида била тяхна резиденция. Във втората половина на XIV в. феодалната област става притежание на Иван Срацимир, наследник на цар Иван Александър, и точно по негово време замъкът Баба Вида добива почти типа, в който го познаваме през днешния ден. По-късно нашествието на османците на Балканския полуостров предсказва участта на Видинското княжество и величествената му цитадела минава под турска власт през 1396 година Баба Вида продължава да играе роля в защитата на града и през османското господство. В края на XVII и началото на XVIII в. тя е превърната в крепост на нова цитадела. Смята се, че градежът на осемъгълната кула към р. Дунав и на два контрафорса са дело на австрийците, които през 1689 година за известно време превземат Видин. През втората половина на XVIII в. крепостта се употребява най-вече за склад на муниции и за затвор. Стените на две от пространствата в североизточната част на вътрешния двор са покрити с врязани черти и знаци – рабоши, с които безименни пандизчии са отброявали дните, прекарани тук. В една от нишите е останала и бесилката на пандиза.
Днес Баба Вида е най-внушителният монумент на българското крепостно строителство от Средновековието и е народен монумент на културата от 1964 година Освен като незабравим туристически обект замъкът служи и като натурален фон за снимане на документални и игрални филми.
Инфо: www.razhodka.com
Снимки: www.bulgariatravel.org
